Матю Райли Летящ старт - Unknown

Мощността от магнитните дискове на «Аргонавт» бързо беше източена, болидът намали скоростта и с рязък тласък от дюзите със сгъстен въздух Джейсън го закова на две педи от вълните.

Други коли профучаваха край тях.

Сали и Бъг крещяха нещо по интеркома, но единственото, което можеше да направи Джейсън, беше да седи, да гледа напред и да преглъща сухо.

А после погледна ръцете си.

Те трепереха.

«Аргонавт» се върна в боксовете, теглен от сервизна кола.

Скот Сиракюз стоеше пред Хорейшо Уонг и му четеше конско.

— Какво означава това? Прав участък от пистата, а ти изведнъж губиш контрол… и като с нож срязваш задния му спойлер!

— Просто изгубих контрол, сър — отвърна Уонг. — Изгубих управление и въобще не го видях. Не мога да си го обясня.

Скот Сиракюз поклати глава отвратено.

— Изгубил си контрол, изгубил си управление и въобще не си го видял… Не съм много сигурен в нито едно от трите, Уонг. Махай се от очите ми.

Уонг се отдалечи, но не и без преди това да стрелне мрачен поглед към Сиракюз.

Сали дойде при Джейсън, който още беше силно разстроен, и той попита:

— Какво става тук?

— Сиракюз вдигна скандал на Уонг, защото те удари — прошепна тя.

— Но това беше злополука. Или поне така изглеждаше.

— Сиракюз изобщо не смята, че е било злополука. Когато се случи, той беше до мен и гледахме състезанието на монитора. Каза, че това било класическа професионална тактика: когато млад състезател се върне след тежка катастрофа, го блъскаш така, както е станала първата катастрофа, и унищожаваш бездруго лабилната му увереност. Това е тактика, която има една-единствена цел — да откаже младия състезател за дълго.

— Обаче Уонг също отпадна от състезанието — каза Джейсън объркано.

— Това ядоса Сиракюз най-много. Уонг изигра ролята на баламата, на некадърника, който прави катастрофата и също отпада. Някой с професионален опит го е накарал да те извади от строя. Затова Сиракюз му триеше сол на главата. Мисли, че Уонг върши нечия мръсна работа.

Джейсън погледна след отдалечаващия се Уонг и си помисли за новите му другари, които беше видял на вечерята.

Сали го прегърна през рамо.

— Увереността прави впечатление. Божичко, нали подобни номера няма да ти причинят проблем? Джейсън Чейсър, суперзвездата на Спонсорския турнир, Героят от Италия, момчето с нерви от стомана. Ти никога не си имал проблем с увереността.

Джейсън не отговори.

Просто скри треперещите си ръце.

Разполагаше с два дни до следващото състезание. Изпитваше пълен ужас само от мисълта за него. Онзи, който беше казал на Уонг да откъсне задния му спойлер, беше умен. Много умен.

Защото имаше ефект.

Увереността на Джейсън се колебаеше. Не беше посмял да каже нищо на никого от отбора или семейството си. А това, че бе изгубил контрол по точно същия начин като в Италия, го беше разбило напълно.

Не искаше да казва на Бъг или Сали, че е изгубил кураж. Не искаше да си мислят, че по някакъв начин е по-малко добър пилот. Не искаше да се довери и на родителите си: те така се радваха на неговите постижения, че не искаше да ги разочарова, като им признае страховете си.

Това беше плюсът от присъствието на Дидо: тя беше някак си външна — нито член на семейството, нито част от отбора. Тя нямаше очаквания — харесваше го заради самия него.

Срещнаха се на другия ден за обяд в едно кафе близо до спортното училище.

Джейсън отиде по-рано и вече беше седнал, когато Дидо дойде.

Точно тогава се случи нещо много странно.

Барнаби Бейкър влезе в кафенето в мига, когато Дидо прекрачваше прага, и когато отиде до гишето за храна за вкъщи, се обърна и я заговори.

Джейсън седеше достатъчно близо, за да чува всяка дума.

— Здрасти, красавице — каза Барнаби. — Ти си момичето, дето се мота с малкия Чейсър, нали?

— Е, и? — отговори Дидо.

— Ако някога искаш да излезеш с истински мъж, обади се. Казвам се Бейкър.

Дидо се изкиска.

— Много мило предложение, но не си падам по неандерталци. Обичам културни и смели млади мъже. Като Джейсън Чейсър. Чао.

А после се връцна и тръгна с танцовата си походка към масата на Джейсън. Барнаби замръзна със зинала уста.

Състезание 43

След два дни Джейсън отново седеше на пилотската седалка за Състезание 43. Ако искаше да завърши сезона сред първите четирима, днес трябваше да спечели точки.

Завърши състезанието на 7-о място и спечели четири точки. През по-голямата част от състезанието се държа настрана от останалите коли. Пилотираше плахо — и Бъг и Сали го забелязаха.

Трябва да се отбележи, че в състезанието имаше един опасен миг: в хаоса на старта, докато всички коли се бореха за позиция, Хоакин Кортес опита да блъсне задния му спойлер — Джейсън можеше да се закълне в това.

Двете коли се разминаха на сантиметри.

Дали беше случайност, запита се Джейсън. Или имаше нещо повече? Или беше започнал да развива параноя?

* * *

Каквото и да беше, трябваше да направи нещо.

Следващото състезание беше във вторник. Така че разполагаше с цели три дни, за да намери някакво решение.

Започна да работи по въпроса в неделя сутринта в… пет и половина.

Стана още по тъмно — остави Бъг дълбоко заспал, — отиде в питлейна и в царящата тишина избута «Аргонавт» от бокса. Монтира няколко нови магнита и закачи за задната кука на болида малко летящо ремарке. След това излетя и пое навътре в сушата, нагоре към гористия север на острова.

Там започна да прави лупинги по трасе свой дизайн — тесен виещ се маршрут около северните гори и острови на Тасмания.

Отначало правеше само обиколки и засичаше времето с цифровия часовник на «Аргонавт».

След това извади от летящото ремарке осем безпилотни самолета.

Обикновено безпилотните самолети — с формата на куршум, супербързи и много маневрени — се използваха за тренировките на начинаещи пилоти на летящи болиди. Те даваха възможност на младия пилот да изпита усещането, че около него има други състезатели, но без да се рискува ничия безопасност. Бяха оборудвани със сензори за разстояние — което означаваше, че не могат да се блъснат в болида. Да ги използва пилот от спортното училище беше все едно олимпийски шампион по плуване да използва спасителен пояс. Държаха ги в училище само за дните на отворени врати, когато идваха малчугани, за да се състезават по пистите, и учителите ги засипваха със съвети. Обаче Джейсън бе препрограмирал безпилотниците да се състезават свръхагресивно и сега те се стрелкаха и се спускаха към «Аргонавт» и създаваха у Джейсън усещането, че се движи сред противници. Разбира се, не беше изключил сензорите им за разстояние.

Отначало, докато се състезаваха, безпилотниците се стрелкаха пред носа на болида му и пресичаха пътя му опасно близко. После започнаха да правят зигзази над опашния му спойлер, прелитаха само на сантиметри от него.

А Джейсън пилотираше… пилотираше… и пилотираше.

Толкова се бе съсредоточил върху тренировката, че така и не забеляза двамата, които го наблюдаваха с бинокли от близкия хълм.

Понеделник сутринта.

Джейсън отново излетя на север да тренира сам във влажните тасманийски гори.

Този път изключи сензорите за разстояние на безпилотниците и по време на състезанието един от тях се блъсна силно в опашния му спойлер. Това го стресна.

Той спря веднага.

Обля го студена пот.

— Стегни се! — скара се на себе си. — Продължавай тренировката.

Полетя отново. Безпилотниците веднага се струпаха около него като оси.

Тряс! Получи удар отстрани.

Стисна зъби и продължи да пилотира.

Тряс! Отново. Този път от другата страна.

Продължи.

Тряс!

Този път ударът беше по задния спойлер и «Аргонавт» се плъзна рязко настрани…

… обаче Джейсън го върна на курса…

… и си върна контрола.

Пое си дъх.

И се усмихна.

Но не и двамата на върха на хълма.

Джейсън се прибра малко преди осем. Бъг още хъркаше.

Вторник сутринта. Денят на Състезание 44.

Преди изгрев Джейсън отново пое на север.

Само че този път, когато стигна целта си с ремаркето, пълно с безпилотни самолети, там вече го чакаха двама души. Същите, които предишните две сутрини го бяха наблюдавали как тренира.

Сали и Бъг.

— Здрасти, шампионе! — поздрави Сали, осветена от фаровете в предните крила. — Не би ли трябвало още да къртиш?

Джейсън се вкамени.

— Аз… просто… просто исках да потренирам сам.

— Сам? — Сали се намръщи. — Защо?

Джейсън изпъшка.

— Ами… просто… искам да кажа… — Той въздъхна. — Сали, след Италианското бягане бях развалина. Онази катастрофа ме съсипа. А когато Уонг ме блъсна в първото ми състезание тук, след като се върнах, направо се сринах. Идвам тук, защото се опитвам да си върна смелостта.

— Знаем — отговори Сали. — Наблюдавахме те. Първата заран, когато дойде тук, Бъг те е чул как излизаш. Проследил те, за да види къде отиваш, а след това ми звънна. Защо не ни помоли за помощ?