Матю Райли Летящ старт - Unknown

Правеен Чандра — от много доброто Индийско училище за пилоти.

Жанг Лао — класиралият се на трето място в Руско-китайската лига — боен пилот от китайските ВВС. Неговият болид с форма на изтребител, «Чун-T'I», беше номериран 8, защото китайците вярваха, че числото 8 е най-щастливото от всички.

Най-вдъхващи страх бяха двамата класирали се на първо и второ място в Руско-китайската лига: руснаците близнаци Игор и Владимир Кротски. Със своите лъскави еднакви «Миг 90» — «Червен дявол I» и «Червен дявол II» Игор и Влад бяха отговорни за не по-малко от 16 катастрофи в Руско-китайската лига. Никой от двамата не беше пострадал, но една от жертвите беше загинала. Така или иначе Руско-китайската лига беше прочута със суровите нрави, които царяха в тамошните състезания.

Зейвиър Зонора беше името в устата на всички.

За букмейкърите той беше фаворитът с най-голям шанс да спечели — изключителното му класиране на четвърто място в Италианското бягане беше оказало въздействието си. Освен това се бяха разпространили сведения за неговото пълно превъзходство в Международното училище за пилоти.

В Чалънджър щяха да участват общо 30 пилоти — талантливи състезатели от всички краища на света — и всеки от тях знаеше, че победата тук може да промени напълно живота му.

Джейсън тъкмо се готвеше да се качи в «Аргонавт», когато някой застана до колата му.

Зейвиър. С черния си състезателен гащеризон и с каска под ръката.

До него стоеше Дидо — Джейсън реши, че вероятно е за психологическо въздействие.

— Господин Чейсър, реших да се отбия и да споделя с теб една интересна статистика, която току-що открих — каза Зейвиър.

— И каква е тя?

Зейвиър пусна зла усмивка.

— От всички състезания, когато сме участвали и двамата, ти само веднъж успя да спечелиш наистина. И това беше много отдавна — в Състезание 25. А днес не се дава награда за второто място. Само победителят получава извънредната покана за участие в сериите Мастърс. Според статистиката, когато се състезаваме, аз не много често завършвам втори. — Зейвиър се обърна да си върви. — Реших, че не е лошо да го знаеш.

— Благодаря — отвърна Джейсън. — Ще го имам предвид.

Всъщност Джейсън мислеше много за Зейвиър.

Той знаеше много добре своя резултат в двубоите с Черния принц: с изключение на Състезания 25 и 50 (и мързеливия опит на Зейвиър в състезание 49, но той не се броеше), той винаги го беше побеждавал в двубой.

Простият факт беше, че Джейсън просто не можеше да го надмине.

В Състезание 50 само благодарение на отчаяна маневра — минаването последователно и през трите ледени Сцила и Харибда — успя да мине пред Зейвиър.

Затова през тази седмица Джейсън и неговият отбор работеха върху стратегии как да надмине «Острие на скоростта».

Бяха изгледали видеодисковете и всички предавани по телевизията състезания, в които беше участвал Зонора, както в спортното, така и извън него. Бяха анализирали спиранията в бокса и как неговият технически екип се държи по време на състезания.

Тяхното заключение: Зейвиър беше съвършен пилот. Отбранителната му техника беше непробиваема; работата на техническия му екип — почти безпогрешна. Оливър Кох, неговият старши механик, беше толкова добър, че не само осигуряваше бързо като светкавица обслужване в бокса, но осигуряваше Зейвиър и информационно — за всяка обиколка каква преднина има пред съперниците и дали я увеличава, или те я съкращават.

Бяха невероятен екип.

— Прекалено е добър — беше казала Сали, докато снощи седяха пред телевизора и гледаха финиширането на Черния принц в Италианското бягане: «Острие на скоростта» профуча през линията на финала, а Зейвиър вдигна победно ръка във въздуха. — Не виждам пукнатина в бронята му.

Бъг също каза нещо.

— Няма съвършени хора, Бъг. — Джейсън поклати глава, вторачен в екрана. — Сали, донеси видеодиска с финала на Спонсорския турнир, ако обичаш.

Сали го донесе и го пуснаха. Гледаха как Зейвиър пресича финала с преднина пред противниците си, включително Джейсън на финала. Щом пресечеше финала, Зейвиър винаги правеше едно и също — стрелваше ръка във въздуха, сякаш нанася кроше.

Сали вдигна рамене.

— Джейсън, мисля, че моделът му на поведение е напълно ясен. Зейвиър се състезава. Зейвиър печели.

— Да, така е — тихичко отговори Джейсън. А после очите му изведнъж светнаха. — Сали, Състезание 25. Надпреварата, в която го победих. Има ли запис от него?

— Не.

— Но нали имаше фотофиниш? Имаме ли копие от снимката?

— Да. Трябва да е някъде тук. — Тя порови в дневника на състезанията, измъкна една снимка и му я подаде.

Джейсън я огледа внимателно.

И се усмихна.

На лицето му се изписа задоволство.

— Какво намери? — попита Сали учудено.

Джейсън гледаше напрегнато снимката.

— Слабостта на Зейвиър.

— И каква е тя?

Джейсън се обърна и я погледна в лицето. А после каза:

— Зейвиър си мисли, че е велик пилот.

Състезание Чалънджър

Обиколка: 13 от 30

Чалънджър беше състезание на шеметните скорости — ако вземеш някой завой по-отворено, колата отзад веднага ще се промуши покрай теб. Ако пропуснеш завоя с няколко метра — три болида ще се стрелнат през освободеното от теб пространство.

Трябваше да се съобразяваш и с непрекъснатия дъжд от конфети в градския участък от трасето — те замъгляваха въздуха като облак и ограничаваха видимостта. Болидите, които се движеха със скоростта на куршум, вдигаха огромни гейзери от конфети.

Трасето на Чалънджър беше супертясно и се извиваше като змия през околностите на Ню Йорк — от финалната права на Пето авеню до международното летище «Д. Ф. Кенеди» през Бруклин. След това обратно в Манхатън през Куинс, Бронкс и стадиона «Янки». Сложността на трасето се отразяваше отрицателно на магнитните двигатели — пилотите щяха да имат нужда от пет стопа за трийсетте немного дълги обиколки.

Още с изскачането от арките двама пилоти се озоваха начело.

Зейвиър и Джейсън.

Веднага след старта Черния принц пое водачеството.

Джейсън се беше залепил за него.

Група от десетина преследвачи се носеше подире им. Сред тях бяха Ериъл и Варишна Кришна.

В третата обиколка, докато преследвачите се носеха с рев по финалната права Пето авеню, злокобните близнаци от Русия Игор и Влад Кротски прецакаха първата си жертва: индийския пилот Чандра.

Резултатът беше катастрофален.

Фактически щеше да влезе в историята като най-голямата верижна катастрофа в историята на ФЛК.

Чандра летеше начело на групата преследвачи и братя Кротски в желанието си да се промъкнат покрай него го притиснаха от двете страни. Единият го удари в предната лява част, другият отзад вдясно, което го принуди да се завърти и да се плъзне странично.

Проблемът беше, че Чандра искаше страшно много да спечели това състезание и не отстъпи.

И направи най-голямата грешка в живота си. Даде газ, за да се измъкне от клещите на руснаците… и се стрелна напред, като завъртя колата си странично срещу вятъра — и веднага изгуби скорост.

Бам!

Бам!

Бам!

Идващите след него трима състезатели се блъснаха в болида му с пълна скорост. Настана страхотна касапница.

Летящи болиди се носеха във всички посоки по Пето авеню.

Колата на Чандра се стовари на земята и се смачка като бирена кутийка.

В този момент Жанг Лао се заби в него.

Катапултиране. Взрив.

Следващият беше Варишна Кришна. Блъснат от двама други състезатели, той не можа да избегне грозната купчина метал, в която се бяха превърнали болидите на Чандра и Лао. Той и неговият навигатор катапултираха една милисекунда преди «Калкута-IV» да се вреже в отломките и самата тя да се превърне в скрап.

Четвъртата и последна кола, която се блъсна в металната купчина, беше «Ейриън» на Маркос Христос. Той успя да извърти болида вертикално, за да избегне купчината скрап, но закачи отломки с лявото си предно крило, то се отчупи, гръцкият пилот изгуби контрол над болида, стрелна се надясно през Пето авеню и елиминира още трима състезатели!

Само магнитната мъртва зона ги спаси да не се блъснат в най-близката сграда и да не се размажат в стените ѝ.

Четвъртата кола мина през мъртвата зона, спря и като простреляна птица падна на асфалта.

Крайният резултат от тази голяма верижна катастрофа беше двояк.

Първо: катастрофата беше причина от двете страни на Пето авеню да израснат две купчини потрошени болиди, които оформяха своего рода тясна вратичка, през която можеше да минава само по една кола.

Второ: Зейвиър Зонора и Джейсън Чейсър успяха да се откъснат от останалите състезатели.

Нюйоркското състезание Чалънджър, в което победителят взимаше всичко, на практика сега се оказа само с двама съперници.