Матю Райли Летящ старт - Unknown

Привидно бяха двама състезатели, които бързаха да стигнат до старт/финала, но на практика му нанасяха удари с щръкналите заострени стабилизатори на предните спойлери. Джейсън знаеше, че има и още нещо.

Фабиан и Труво се опитваха да ги изхвърлят от състезанието.

Завинаги.

Той се отбраняваше с мрачна решителност, подхвърлян от единия към другия, задържан и от двете страни. В един момент се понесе по Бродуей на една страна, но когато зави наляво в 42-ра улица, само на още един десен завой от финала, френските състезатели го докопаха.

Трите болида взеха заедно завоя в 42-ра улица — Фабиан от вътрешната страна, Джейсън по средата, а Етиен от външната страна.

В този миг, преднамерено и с маниер, имитиращ енергично пилотиране, Фабиан го блъсна към Труво.

Без да има накъде да избяга, «Аргонавт» се плъзна надясно и малко по малко започна да се приближава към проблясващите носови стабилизатори…

… и се сблъскаха.

Тряяс!

Предният спойлер на «Аргонавт» се строши на парчета, откъсна се и Джейсън изгуби контрол.

«Аргонавт» се завъртя и полетя надолу към коравата настилка на 42-ра улица. А двете рена отлетяха, като двойка зли гарвани, които са си свършили работата.

Джейсън някак си успя да вдигне предницата на болида и «Аргонавт» се стовари на улицата — кацна тромаво по корем.

Магнитните дискове започнаха да се късат и да отхвърчат наляво и надясно — един, два, три, общо четири…

… и «Аргонавт» — допреди малко красив, а сега очукан и пушещ — се плъзна и с пронизително скърцане спря по средата на 42-ра улица. Само на един завой и на 500 метра от финала.

Състезателно време: 2 ч. 56 мин.

Тълпата на най-близката до «Аргонавт» трибуна направо зяпна от изненада заради неочакваната катастрофа.

Телевизионните коментатори буквално откачиха.

«О, не, Чейсър отпадна! Чейсър отпадна…»

«Дами и господа, оглавяващият класирането катастрофира…»

«Само четири минути до края на състезанието. Това можеше да остане като едно от най-добрите състезания с вратички в историята! О, колко жалко!»

Фабиан и Труво завиха надясно, излязоха на Пето авеню и след секунди прекосиха с рев финала на 34-та улица — само на една пряка разстояние.

«Аргонавт» лежеше — смачкан и потрошен — на 42-ра улица до величественото здание на Нюйоркската публична библиотека.

Джейсън уморено вдигна глава. Първото, което направи, беше да провери отзад.

— Добре ли си?

Бъг изстена, но кимна.

Джейсън натисна бутона за запалване.

Вътрешностите на болида му изтракаха, но не се случи нищо. Колата остана неподвижна.

Джейсън отново се опита да запали. И отново нямаше късмет.

— Хайде, «Аргонавт»! — извика Джейсън. — Не ме предавай точно сега! Имаш още два магнитни диска. Все още има време да пресечем финала!

Натисна пак бутона за запалване.

Рууум!

«Аргонавт» се издигна точно седемдесет сантиметра над платното…

… и остана там.

Джейсън включи на преден ход, но колата си остана зависнала. Дюзите ѝ за сгъстен въздух жалко кашляха. Болидът се държеше във въздуха само благодарение на двата си магнитни диска.

Беше изгубил предния ход.

«Аргонавт» не искаше — не можеше — да върви напред.

Джейсън се намръщи. Ако това беше обикновено състезание от сериите Мастърс, можеше да изтича и да пресече пеша финала с волана в ръка, както беше направил Бъг в състезание 50 на спортното училище. Обаче това беше единствената надпревара в Мастърс, която изискваше колата да пресече финала. «Аргонавт» трябваше да пресече линията.

— О, по дяволите! — изруга Джейсън.

Състезателно време: 2 ч. 57 мин.

Оставаха три минути до края на състезанието, а от 12-имата стартирали 8 вече бяха пресекли финала. Четирима бяха отпаднали: катастрофиралите Ау Чоу, Раул Хасан, вторият пилот на «Локхийд-Мартин», Дан Рейн с неговия закърпен «Боинг-Форд» (и двамата в опит да спечелят повече точки) и Джейсън.

Когато катастрофира, Джейсън водеше по точки.

Обаче сега, когато стоеше неподвижен на 42-ра улица, всички решиха, че надпреварата за него е приключила.

Телевизионните коментатори, чиито кабини гледаха към старт/финала, започнаха да изразяват скръбта си заради катастрофата.

— Толкова жалко…

— Пилотирането му можеше да влезе в историята…

— Той е още млад, ще се научи…

— Да, Боб, точно така. Състезанието на вратички не е завършило, докато не пресечеш финала…

В този момент един от коментаторите блъсна стола си назад и надвика всички:

— Ей, я чакайте! Какво е това?!

Всички зрители на Пето авеню едновременно обърнаха глави и…

И за първи път в историята на Пето авеню се възцари пълно мълчание.

Защото онова, което видяха, напълно ги слиса.

Под славния дъжд от бавно падащи конфети видяха нещо да излиза от 42-ра улица на Пето авеню.

«Аргонавт». Висеше над улицата.

А зад него, превити на две от усилие, се виждаха две малки фигури.

Джейсън и Бъг го бутаха.

Бавно, крачка по крачка, Джейсън и Бъг избутаха «Аргонавт» на Пето авеню.

Широкото авеню се простираше пред тях — до финала оставаха 500 метра.

Те продължаваха да бутат. Отначало бавното им пътуване минаваше в мълчание — тълпите по трибуните от двете страни на улицата ги гледаха слисани до онемяване.

Но след миг някой ревна с класически нюйоркски акцент:

— Хайде, момчета, избутайте бричката до финала!

Тези думи разпръснаха магията на слисването и тълпата започна да пляска и да поощрява Джейсън и Бъг с викове, които разтърсваха небесата.

Състезателно време: 2 ч. 58 мин.

Две минути до края. 200 метра до финала.

Стъпка след мъчителна стъпка Джейсън и Бъг бутаха «Аргонавт» — техния «Аргонавт», малката им храбра кола — по финалната права.

Тълпите от двете им страни направо бяха луднали, подкрепяха ги с ритмично пляскане и викове в хор:

— Раз-два, раз-два!

Пот се стичаше по челото на Джейсън и капеше по асфалта.

Бъг бе опрял гръб в задния спойлер и буташе заднишком.

Часовникът, отмерващ състезателното време, прескочи на 2 часа и 59 минути.

Една минута до края.

Оставаха още 120 метра до финала, но момчетата вече бяха изтощени.

Коментаторите направо бяха прегракнали от вълнение:

—… Откакто коментирам състезания от ФЛК, не съм виждал подобно нещо…

—… Да погледнем генералното класиране. Преди да катастрофира, Чейсър оглавяваше класирането с 60 точки преднина. Сигурно е, че с тази ниска скорост няма да успее да пресече финала преди изтичане на времето. Възниква въпросът: колко точки ще изгуби заради закъснението?

Джейсън и Бъг бутаха болида по Пето авеню пред очите на скандиращите зрители:

— Раз-два, раз-два!

Джейсън буташе навел глава.

Крачка, тласък.

Крачка, тласък.

Обаче в този миг Бъг се подхлъзна… и падна.

Джейсън спря и вдигна брат си.

— Продължавай да буташ! — нареди му задъхано. — Трябва… да успеем.

В този миг часовникът на състезанието отбеляза 3:00. От сега нататък всяка секунда щеше да им струва по 2 точки… а им оставаха още 80 метра.

— Раз-два!

20 секунди минаха.

— Раз-два!

Вече станаха 40 секунди.

— Раз-два!

Една минута.

70 секунди, след като времето за финиширане беше минало, под бараж от проблясващи светкавици и прожектори на камери, Джейсън и брат му Бъг избутаха «Аргонавт» през линията на финала и се строполиха един върху друг.

Ако не беше атаката на 42-ра улица, Джейсън щеше да спечели състезанието с 60 точки преднина.

Обаче закъснението му със 70 секунди да пресече финала в указаното време му стовари тежко наказание — лишаване от 140 точки. Така Джейсън завърши на 3-то място зад двамата специалисти по състезания с вратички от ВВС на САЩ Карвър и Левицки.

Фабиан се беше класирал на 4-то място, подпомогнат от това, че се беше лепнал като опашка към задния спойлер на Джейсън. Ромба беше предоволен, че е успял да завърши 5-и.

Последните четирима пилоти — Хасан, Рейн, Чоу и Райце — или бяха катастрофирали (Чоу), финиширали със закъснение (Хасан и Рейн) или просто не се бяха справили добре (Райце).

С един скок Джейсън с 8-те точки за класирането на трето място изпревари Хасан, Рейн, Чоу и Райце, да не говорим за своя колега от отбор «Ломбарди» Пабло Ривиера.

Сега беше 7-и в общото класиране.

Което означаваше, че по най-невероятен начин след първите две състезания е сред класиралите се осем състезатели.

Джейсън Чейсър още не беше отпаднал от Мастърс.

И беше само на две състезания от славата…

Осма частДжейсън и Златното руно

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 120 от 120

«Аргонавт» се носеше над река Хъдсън с максимална скорост. «Везир» на Етиен Труво летеше до него, като го почукваше и блъскаше — в последната обиколка на Състезание 3, с още само един завой пред тях, страховития Лакът на статуята, Джейсън и французинът бяха начело и се бореха за победата.