Категории
Самые читаемые
onlinekniga.com » Разная литература » Прочее » Матю Райли Летящ старт - Unknown

Матю Райли Летящ старт - Unknown

Читать онлайн Матю Райли Летящ старт - Unknown

Шрифт:

-
+

Интервал:

-
+

Закладка:

Сделать
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57
Перейти на страницу:

Дълбоко в сърцето си Джейсън знаеше какво иска да направи французинът.

Да го надмине в Лакътя на статуята.

Нагоре по Ийст Ривър, по вече безопасния маршрут. В по-тясната река Харлем и под всички мостове, които я обкрачваха — преди да навлязат с рев над Хъдсън, надолу по широката ѝ права, с максимална скорост, преди тя да се покаже пред погледите им.

Статуята на свободата.

Джейсън я погледна и се намръщи.

Знаеше сбора.

Осемте точки, които щеше да му донесе второто място, нямаше да са достатъчни да надмине Карвър в генералното класиране. За да участва в следващото състезание, му трябваха десет точки. Трябваше му победа.

«Смърт или слава», помисли си той.

И влезе в Лакътя. Знаеше какво ще избере.

В Лакътя болидите се накланяха наляво, почти на 90 градуса, носеха се с огромна скорост.

В този момент Труво — както очакваше Джейсън — предприе атаката.

Обаче този път Джейсън не отстъпи.

Труво като че ли се стресна.

Бяха изминали половината от Лакътя…

… и зрението на Джейсън започна да се замъглява.

7G…

Още по-нататък по огромната остра извивка… започна да му причернява.

«Мога да го направя» — каза си той.

«Мога да го направя…»

8G…

Премигна. Опитваше се… с все сили…

8,5 G…

… да… не… загуби… съзнание…

Труво почти се беше изравнил с него, но не успяваше да го задмине.

9G…

Бузите му залепнаха за зъбите, зъбите му бяха стиснати здраво… и изведнъж той осъзна, с тръпка, че този път — да! — ще успее…

И в същия момент изгуби съзнание.

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 120 от 120

Свести се…

… чу лудешки приветствени викове…

… и усети, че някой блъска по каската му.

Беше Бъг, опитваше се да го свести.

А тълпите сякаш скандираха: «Обичаме те, Бъъъг! Обичаме те, Бъъъг!».

Джейсън седеше в «Аргонавт», но той не се движеше: беше хванат от мъртва зона и беше зависнал над Ийст Ривър — но зад финала.

Джейсън се огледа удивено — нямаше спомен как е стигнал от Лакътя на статуята до линията на финала.

И в този момент видя повторението на огромния плазмен екран, издигнат на речния бряг: видя «Аргонавт» да излита от Лакътя и да профучава пред «Везир» пред обектива на камерата.

После в забавените кадри се виждаше как наведен над смъкналия се в седалката Джейсън единственият ученик от спортното училище, който беше издържал при 9 G, стискаше волана и управляваше болида последните няколкостотин метра.

Бъг.

Нещо повече — «Аргонавт» беше запазил скоростта, с която бе излязъл от завоя (очевидно, макар да беше изгубил съзнание, Джейсън беше продължил да натиска газта), и с Бъг на волана беше надбягал Труво във финалния спринт до Бруклинския мост!

«Аргонавт» с неговия пилот в безсъзнание и с навигатора, стиснал волана над главата му, беше спечелил проклетото състезание!

Бъг се усмихваше доволно.

После обясни на Джейсън какво се беше случило.

— Какво съм направил? — попита Джейсън невярващо. — Продължил съм да давам газ, въпреки че съм бил в безсъзнание?

Бъг кимна, като същевременно добави нещо почти неразбрано.

— Да, така си е — съгласи се Джейсън. — Наистина много исках да спечеля това състезание.

На информационното табло се появи разпределението на точките.

10 точки за Джейсън. 8 за Труво.

6 за Фабиан, който с лекота се класира на трето място.

4 за австралиеца Скайф — добър резултат, но недостатъчен, за да се включи във финала.

Най-необикновеното беше, че Алесандро Ромба спечели 2 точки за петото място, а пилотът от ВВС на САЩ Карвър — 0 за шестото.

И изведнъж, след като двамата пилоти от ВВС на САЩ не спечелиха точки, а водачът в генералното класиране спечели само две, то придоби следния вид:

Съвсем неочаквано Ангъс Карвър, който водеше със 17 точки, се оказа елиминиран въпреки тях, докато Фабиан — злият Фабиан — се беше изкачил в класирането и бе излязъл на първо място с общо 22. Три точки преднина пред най-близкия му съперник — неговия съотборник Етиен Труво.

Обаче най-голямата от всички изненади беше Джейсън — с големия си успех от 10 точки той изведнъж набра общо 18, които го класираха сред първите четирима. Беше изпреварил трима състезатели с наистина голям скок. Бъг се бе оказал прав — последният завой бе решил всичко — и 8 точки нямаше да са достатъчни.

Джейсън направо не можеше да повярва.

Родителите му не можеха да повярват.

Тълпите не можеха да повярват.

Благодарение на Бъг, на единствения и неповторим Бъг, «Аргонавт» се класира за четвъртото и последно състезание от нюйоркския Мастърс.

Ню Йорк Сити, САЩ (събота вечер)

Тази вечер мълчание обгръщаше дома на Джейсъновия братовчед в Ню Джърси.

След усилията на отбор «Аргонавт» в тазсутрешното Преследване човек би очаквал шумно празненство с пукане от излитащи тапи на шампанско и съскане на разливани безалкохолни.

Но тази вечер нямаше такова нещо.

Най-сетне осъзнаха значението на случилото се. Тежестта на постигнатото от «Аргонавт» през седмицата. След три крайно тежки професионални състезания утре Джейсън, Бъг и Сали щяха да участват в едно от най-престижните събития в света на ФЛК. Обаче същевременно и едно от най-опасните.

Всички седяха около масата, потънали в замислено мълчание: Джейсън, Бъг, Хенри и Марта Чейсър, братовчедите Чейсър, Сали Макдъф и семейството ѝ, както и Ериъл Пайпър.

Наистина мълчанието — мрачно стихване от страх и ужас — беше оглушително.

Единственият, който не беше повлиян от него, се оказа Скот Сиракюз — но пък той беше бивш професионален състезател и бе свикнал с подобно напрежение.

— Трябва да знаете… — прекъсна той неловкото мълчание, — че другите състезатели също са само хора.

Останалите не вдигнаха глави — единствено Джейсън погледна учителя си.

Сиракюз вдигна рамене.

— Хората виждат пилоти като Ромба и Фабиан и си мислят, че те са свръхчовеци. Мъже от стомана. Смели шампиони, които безстрашно летят с астрономически скорости, без да ги тресат нервите. Обаче те не са супергерои. О, не, въобще не са. Те са обикновени хора със страхове и любови, и слабости като вас и мен.

— Затова обичаме спортистите — от Тайгър Удс и Доналд Брадман до Мохамед Али — защото те се справят с такова напрежение, което другите хора не могат дори да си представят. Те застават на игрището за голф, на стадиона или на ринга пред погледите на стотици хиляди и някак си краката им не се огъват. После… продължават да стоят… и под всичките тези погледи правят онова, за което са тренирали, и го правят добре. За това ги обичаме. Но това не означава, че не се страхуват. — Замълча за миг и продължи: — Джейсън, Бъг, Сали — като ваш учител ви наблюдавах през изминалата година да се развивате; гледах ви как от ококорени надежди с малко талант… се превръщате в състезатели. Когато започнахте да се учите при мен, бяхте добри. Сега сте наистина добри. Добри в своите лични задължения, добър отбор. Защото идвахте на уроци, когато бяхте твърде уморени дори да мислите; защото тренирахте заедно как се провежда ръчно обслужване в бокса; защото избутахте болида си през финалната линия; защото Бъг пое волана, когато се наложи.

— Сега вече сте състезатели — заключи Сиракюз. — Повярвайте ми — готови сте за това изпитание. Може и да не мислите така, но аз съм човек, който е бил дълго в света на ФЛК, и можете да се доверите на преценката ми. Готови сте да се изправите пред хорските очи и коленете ви да не се огънат. Свършихте си работата, имате уменията и най-важното — желанието. Време е да направите онова, за което сте дошли: да спечелите Мастърс!

Ню Йорк Сити, САЩ (неделя)

Състезание 4: Търсенето

— Мамо, да не си го забравила? — попита Джейсън, когато пристигнаха в боксовете на Шесто авеню за четвъртото и последно състезание от сериите Мастърс.

Марта Чейсър отвори дамската си чанта, надникна вътре и се увери, че неговият «трофей» за Търсенето е там.

Форматът на състезание по търсене беше прост: всички състезатели потегляха от старт/финала за далечна точка, където трябва да вземат трофея, който са си избрали — той можеше да е всякакъв, обаче обикновено състезателите избираха нещо, което е важно за тях. Например медал, който са спечелили, или националното им знаме.

Какъвто и да беше трофеят, първият състезател, който пресечеше старт/финала с него, печелеше.

Особеното бе в самото пътуване. Пътуването в Търсенето като част от Мастърс беше особено трудно.

Майката на Джейсън беше измислила много подходящ трофей за отбор «Аргонавт» в Състезание 4.

— Мисля, че трябва да го дадем на някой от официалните лица — каза Джейсън, докато го взимаше от ръцете ѝ.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57
Перейти на страницу:
На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Матю Райли Летящ старт - Unknown.
Комментарии