Матю Райли Летящ старт - Unknown

«Аргонавт» изостана и резултатът беше колкото изненадващ, толкова и смайващ.

Фабиан, който допреди секунда натискаше яко срещу колата на Джейсън, изведнъж се озова без никакво противодействие. Стрелна се встрани и напред и преди да успее да направи каквото и да било, видя как стабилизаторът му отряза предното крило на «Везир»!

Очите на Труво щяха да изскочат, докато гледаше как крилото му полита надолу — и в този момент той изгуби контрол и болидът му залитна надясно, опасно близо до края на виещия се мост и бездната под него. Това беше миг преди да се разбие със страшна сила във вертикалната бетонна рамка на входа за тунела в края на огромната пещера.

Колата се блъсна в скалата.

Със 700 км/ч.

За част от секундата «Везир» се превърна от летяща кола в огнена топка.

Взривът заехтя из пещерата и зрителите ахнаха ужасено. Труво и навигаторът му щяха да оцелеят, макар и замаяни и зашеметени — спасени благодарение на усилената кабина и системите за защита при сблъсък. «Везир» обаче никога вече нямаше да участва в състезания.

Остана да лежи размазан от дясната страна на тунела, препречвайки част от входа.

Джейсън продължаваше да се движи с висока скорост — маневрата му със спирачките беше само за миг, така че не беше дал възможност на Фабиан да спечели голяма преднина. Двамата профучаха покрай горящия «Везир» и хлътнаха в двулентовия тунел.

Тунелът правеше широк десен завой — подлагаше на изпитание устойчивостта на пилотите на гравитационните сили също като Лакътя на статуята, преди да ги въведе във втората от Пещерите близнаци.

Голямата пещера.

В сравнение с нея Малката пещера беше джудже.

Голямата пещера беше най-голямото подземно пространство на света. Беше открито само преди две години и беше невероятно изумително. Имаше десетки водопади, сталагмити с височината на небостъргач се издигаха в огромната пещера, някои свързани със скални мостове. Водата се стичаше по тях в искрящи пръски, преди да изчезне надолу в мрака.

Извит мост минаваше по дължината на цялата пещера и тъкмо над него се понесоха болидите, като правеха зигзази между буйните струи вода.

Ромба, след него Фабиан — и накрая Джейсън.

Под виковете и свирканията на зрителите по летящите трибуни тримата състезатели профучаха над скалистия път и изчезнаха в последния участък на Безкрайния тунел — участък, който свършваше при Ниагарския водопад.

Ниагарският водопад.

Гледката — величествена. Шумът — оглушителен. Тълпите, струпали се около най-прочутия водопад на света, шумяха и се пукаха от нетърпение.

Всички погледи бяха впити в дупката в подножието на водопада, и всички чакаха да видят кой от състезателите ще излезе първи.

Беше Алесандро Ромба.

Зрителите пощуряха.

Фабиан излезе втори — а накрая остана Джейсън.

Трите болида се стрелнаха нагоре по склона откъм страната на САЩ и спряха почти едновременно пред дългия тесен пешеходен мост без перила, който се простираше над реката.

Джейсън изскочи от «Аргонавт» и подгони Ромба и Фабиан по дългия тесен мост.

От другата страна на моста имаше четири подиума. И на тях бяха трофеите на пилотите.

Трофеят на Ромба беше италианското знаме. Той го грабна, обърна се и хукна обратно към колата си… и към връщането при старт/финала.

Трофеят на Фабиан беше типичен за него: негова снимка в рамка, сниман застанал до «Марсилски сокол». Той я грабна и се втурна обратно, като почти блъсна Джейсън, докато се разминаваха на тесния мост.

Джейсън стигна до подиумите последен.

И видя трофея, който бе направила майка му.

Той блестеше на слънчевата светлина като съкровище, а над него имаше дъга, образувана от водните пръски и слънчевите лъчи — приличаше на ореол.

Мека вълна.

Боядисана в златисто.

Златното руно.

Също като своя съименник от митовете Джейсън грабна руното, обърна се и хукна с все сили към своята колесница.

Състезание 4: Търсенето

Участък: Безкрайния тунел (навътре)

Джейсън скочи в «Аргонавт» и натисна газта. Болидът изрева, направи пълен кръг високо над водопада и се стрелна като куршум обратно в Безкрайния тунел.

Отново в мрака.

Обратно към старт/финала.

Джейсън промушваше «Аргонавт» през проходите на Безкрайния тунел, накланяше се наляво, плъзгаше се надясно, стремеше се да изпревари Ромба и Фабиан по пътя към финала.

Видя червеният стоп на Фабиан да просветва немного далеч напред. И изведнъж в слушалките му се чу глас с френски акцент:

— Момче, не можеш да спечелиш.

Фабиан.

Някак си беше успял да открие радиочестотата на Джейсън и сега в най-смазващата фаза на състезанието беше решил да проведе психическа атака. Това беше много неморално, но не и незаконно.

— Защо продължаваш да се мъчиш? — продължи Фабиан. — Та ти се справи много добре за дете. Защо не оставиш надпреварата на мъжете, а?

Джейсън беше впил поглед в задния спойлер на французина.

— Дръж се, Фабиан. По петите ти съм — каза той решително.

И това беше самата истина.

Той непрекъснато смаляваше преднината на французина, докато се стрелкаха през тесните скалисти тунели, и то толкова много, че когато стигнаха Голямата пещера, «Аргонавт» изскочи до «Марсилски сокол» на широкия трилентов мост.

Фабиан видя Джейсън и се намръщи.

Джейсън му се оплези.

В отговор Фабиан го блъсна.

Обаче Джейсън зави и намали силата на удара.

Това, изглежда, раздразни Фабиан още повече, защото щом поеха нагоре по дългата рампа на Голямата пещера, той отново блъсна «Марсилски сокол» в «Аргонавт».

Обаче Джейсън беше готов за това и удържа. Двете коли се носеха с рев нагоре по моста и влязоха в широкия (сега ляв) завой на тунела, който свързваше Голямата с Малката пещера.

Накланяне в завоя.

Труден полет.

Бърз полет.

Фабиан от вътрешната, Джейсън от външната страна на завоя; колите им летяха с толкова висока скорост, че направо разкъсваха тъканта на въздуха.

За един кратък миг Джейсън успя да види очите на Фабиан зад визьора на каската — видя ги да проблясват към него с чиста подигравка и омраза.

— Момче, ще ти видя сметката.

— Не днес обаче — отговори Джейсън.

— И защо не?

— Защото се сетих нещо, за което ти не си.

И докато го казваше, завършиха последния участък от завоя заедно — страна до страна — Фабиан отляво, Джейсън отдясно. И онова, което Джейсън си беше спомнил, изведнъж изскочи пред тях. Останките от колата на Труво.

Фабиан изкрещя.

И скри очите си с ръце, когато «Марсилски сокол» се стрелна право през отломките от «Везир» — и отломките от вече две рена се разхвърчаха във всички посоки като звездопад.

Централната секция от колата на Фабиан оцеля, но за негово нещастие предният и задните спойлери, както и крилата, не можаха.

Очуканите останки от колата му се посипаха в мрака под моста…

Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко какво въздействие оказа тази катастрофа върху сериите Мастърс.

Фабиан току-що бе станал НЗ — което означаваше, че изобщо няма да вземе точки от състезанието. За него сериите Мастърс бяха свършили.

Борбата за спечелването им щеше да се води между последните двама състезатели на пистата: Алесандро Ромба и Джейсън Чейсър.

Сега, когато двете рена завинаги го бяха оставили на мира, и на крилете на огромно количество адреналин, Джейсън вече оглеждаше стопа на Алесандро Ромба.

Ла Бомба Ромба.

Пилотът №1, състезателят, който искаше да стане първият, спечелил Големия шлем, човекът, който тази година още не беше надминаван.

«До днес», помисли си Джейсън.

Състезание с два коня.

Ромба бягаше.

Джейсън преследваше.

Преследваше го с все сили.

По цялата дължина на Малката пещера, след това в подобния на лабиринт тунел.

Ромба караше яко.

Джейсън управляваше безпогрешно.

За двайсет минути съкрати преднината на №1 на света до една дължина на кола и тогава…

… слънчевата светлина ги заля, когато изскочиха заедно от тунела.

Вече летяха над междущатската магистрала, която се извиваше наляво и надясно, заобикаляйки гори и хълмове. Джейсън следваше Ромба по петите и превръщаше живота на световния шампион в ад.

След малко Джейсън атакува — опита се да се промъкне от лявата страна на Ромба.

Ромба затвори пътя — леко и законно.

Джейсън опита отново — този път отдясно.

Ромба отново го блокира.

Джейсън упорстваше — ту отляво, ту отдясно, търсеше пролука да се шмугне, без да показва никакво уважение към пилот №1.

Джейсън отново тръгна наляво — Ромба реагира и зави натам — обаче този път ставаше дума за лъжливо движение и Джейсън се стрелна надясно и се промъкна покрай Ла Бомба, който се беше отклонил твърде много вляво!

Тълпите покрай магистралата направо зяпаха.

А после се разкрещяха от удоволствие.